Воденето на дневник ще подреди живота ви

Събудих се в 6:00 часа, (а не както обикновено към 6:30 и то с аларма), и умът ми започна да бълва идеи. Ставането по-рано определено го свързвам с воденето на дневник всеки ден. Идеята за дневник не е нова. Много пъти съм започвала да пиша, но не съм била постоянна. Този път предизвикателството към мен го отправи моята приятелка Стефи Динева (също психолог), с която обичаме да си говорим и взаимно да си помагаме по важни за двете ни теми. В резултат на ежедневното писане умът ми започна да се тренира и е готов да става рано и да бъде „на пост“ още от отварянето на очите. Хрумна ми идеята да предложа на всяко от децата си да започне да си води дневник. Колко по-смислено би било, ако децата вместо постоянно да държат телефон в ръцете си, от време на време да държат тефтер и химикалка, и да записват мислите и преживяванията си….И не само децата…Ако всички хора го правеха, светът би бил много, много по-смислен и продуктивен..

Като си отварях очите ми хрумна идеята вместо да правя индивидуална програма за работа на всеки мой клиент, да му давам домашни. Едно домашно до следващата сесия. Към правенето на програма изпитвам нежелание, но към домашното имам голям иинтерес и ентусиазъм, и смятам, че мога с лекота да го въведа. Малките стъпки по-лесно ще мотивират хората да въведат положителна промяна в живота си, отколкото ако им предложа цяла програма със задачи.

Първото нещо, което ще въведа в практиката си с всеки клиент е воденето на дневник. Задължително. Воденето на дневник ще бъде основата, върху която ще градим. Ако клиентът се дисциплинира върху редовното писане, вълшебството в живота му ще започне да се случва.

Писането трябва да е свободно, без зададена рамка. Поне първия месец ще е така, после ще добавяме елементи. По този начин умът ще се научи да изкарва идеи и мисли, да ги подрежда по важност, ще намира решения на изоставени задачи и проблеми.

Защо писането трябва да е свободно? Когато трябва да пиша по определен модел моето съзнание блокира. Все едно го карам да измисля отговор на въпроси, вместо отговорите сами да извират без да съм задала „филтър на търсачката“. Ако човек приложи отворения подход и просто пише, пише, пише, съзнанието само започва да филтрира важните за него теми и да намира разрешение на наболели проблеми за човека. Резултатите ще зависят от нивото на израстване, до което е достигнал всеки човек и идвайки на следващата сесия той или тя ще е все по-наясно със себе, ще има цял набор от негови (а не чужди) идеи за разрешаване на проблемите му, и ще се чувства ентусиазиран да ги приложи.

Дълго време търсех „моята медитация“. Четох сайтове, говорих с учители, опитвах да седя в тишина или на медитативна музика, но не ми се получаваше. Ако целта на медитацията е да успокои ума ми, да хармонизира мислите ми, да изкристализира идеи, които да приложа веднага в живота си, да ме направи по-трезво мислеща, по-спокойна, по-обичаща, по-благодарна, по-приемаща…то воденето на дневник ми дава същите резултати. Осъзнавам, че формите на медитация могат да са различни и всеки човек трябва да намери своята без да си налага шаблони, (понеже другите така правят и при тях работи).